История
Основаването
Из спомените на Мойсей Праматаров
„ ….В Предосвобожденската епоха, в епохата на нашето национално възраждане и освобождението ни от турско робство, читалищата играеха великолепната роля на спойка и лост за издигане на народното ни самосъзнание., като ни посочиха светлия идеал на свободата и пътя за постигането й. Тогава в нашата земя , наред с училищата бяха извикани на живот и читалищата – 131 на брой. В тях закипя живот, изпълнен с величави борби за духовно и политическо освобождение.
След Освобождението ни народът и интелигенцията отдават вниманието си в уредбата на новоосвободената държава. Читалищата остават в сянка. Залиняват. От 131 остават едва 47 с едва усещан пулс. Това трае до 1887г., от която се започва нов подем. В жилите им започва да тече нова кръв и до 1890г. се основават нови 44 читалища. До 1900 година изникват други 205, между които е и нашето читалище.
Изниква въпросът защо читалището се основава в Лъджене? Лъджене не бе някое голямо селище. По численост на населението си и по външния си вид то заемаше четвърто място в коритото след Чепино, Каменица и Ракитово.
То обаче е притегателен център за мнозина от вътрешността на България. Расте с необикновено бърз темп. Защо? Где лежи магнетическото му притегляне?
Още след Освобождението ни Лъджене се очертава, като място с перспективи, с богати възможности за бързо и сигурно развитие в благоустройствено и поминъчно отношение. То заема средно положение в западната част на Чепинската котловина между двете по-големи села Каменица и Чепино-баня.
Така се породиха ханове,хотели,кафенета,гостилници и други необходими заведения и занаятчийски предприятия. Нуждата бе наложила на държавата да открие митница, да издигне казарма за гранични войници. Лъдженската община е имала щастливата идея да се снабди твърде рано с регулационен план изработен от инженер Лупос. Докато много от градовете в страната не притежаваха планове за своето благоустрояване, Лъджене растеше планово.
Лъджене е щедро надарено с природни богатства и красоти, които улесняват живота на човека и го правят по-весел и радостен.
……………………………………………………………………
Ето всичко това подкупва, свързва душата на човека с невидими нишки и мнозина от докосналите се веднъж до Лъджене, свързват съдбата си с него. Така то бързо расте, благоустроява се, напредва по стопанска и културно-просветна линия. Значението му на летовище се издига все повече и повече- до степен на първокласен курорт.
Още от много рано жителите усещат потребност от едно средище, общо огнище,което да осветлява живота не само на Лъджене, а и на всички села в Чепинската долина. Идеята добива плът и кръв на 14 ноември 1893 година. На тая дата се приема устав , писан саморъчно от 23 души, жители на Лъджене, Каменица,Чепино-баня и Пещера, с който се даде живот на читалище с наименование „Чепино”. ……….”
За читалищната сграда
Из спомените на Мойсей Праматаров
“… От 1904 до 1930 година читалището няма свой дом, гдето да заседнат здраво, трайно и удобно неговата библиотека, читалня и театрален салон. Те са под чужди и разделни покриви. Читалището и библиотеката се местят 7 пъти, а театралният салон- 5 пъти.Бездомничеството играе ролята на студен душ в читалищния салон.
Така Общото читалищно събрание на 9.01.1905 г., като разисква по тоя въпрос , взима решение да построи читалищен дом и избира строителен комитет от 15 човека…………….
Тоя комитет на съвместно заседание с настоятелството се разпределя на четири секции със специални водачи по постройката, както следва :
Първа секция : Да се погрижи за място, план, поемни условия и сметки на сградата
Втора секция : Доставка на дървен материал
Трета секция : Доставка на камъни , вар, тухли и прочее
Четвърта секция : Набиране нужните средства…”
Години наред читалищното настоятелство работи по въпроса за намиране на подходящо място, за построяване на читалищната сграда. Общинският съвет и родолюбиви жители на града предлагат такива , но в една или друга степен те не са достатъчно подходящи или като площ или като местоположение. Мненията се разделят.До единодушно решение така и не се стига. Докато през 1928 година се случва следното :
„ ….. Лъдженският общински съвет в минута на просветление пристъпва към изпълнение на един свещен културен и граждански дълг: решава да извърши голямо дело, да издигне фар на светлината – читалищен дом. С небивала радост се посреща писмо номер 1286 от 18 май 1928г, което носи възхитителната вест за решението на общинския съвет с покана и читалището да се присъедини към светлия почин със своя фонд от 300 000 лева Решението на общинския съвет бе цяло събитие за читалищния живот и битието на селището.
И ето , мечтата става видима и осезаема реалност, добива тухлена и каменна снага, всеки ден расте, извишава се пред радостните погледи на гражданството, под ръководството на автора на плана – архитект Атанасов, бдящ над постройката , като майка над рожбата си.
В края на 1930 г. сградата се издига стройна, величествена. Отсега читалището има свой дом ! Престава нерадостното скитничество под чужди стрехи, неудобни, строени за други цели.
В тия своя дом , за голяма своя радост, читалището и гражданството тържествено посрещат новата 1931 година……”
…………………………………………………………………………………..
Цензура ?
Из спомените на Мойсей Праматаров
„ ….. На читалището се правят спънки и по съвсем куриозни поводи. Така, подготвената и обявена за изнасяне комедия в едно действие „Женско царство” от Ст. Л. Костов се запрещава от кметството. Ето и заповедта , в която е отбелязана и причината за запрещението.
Заповед N 45 – 6.03.1937г
Настоятелството на читалище „Отец Паисий” в с. Лъджене е обявило за днес вечер представлението на едноактната комедия „Женско царство” от Ст. Л. Костов.
Тъй като въпросната комедия осмива участието на жените в активния политически живот на общините и с оглед на това, че представянето й би могло да повлияе като едно косвено агитационно средство против участието на българската жена в предстоящите общински избори,
З А П О В Я Д В А М:
1. Запрещавам представянето на едноактната комедия „Женско царство” от Ст. Л. Костов до второ нареждане
2. Препис от настоящата ми заповед да се връчи на председателя на читалище „Отец Паисий” за сведение и на заведущия полицейския участък за изпълнение.
Кмет /п./Шнитер
Да се смееш ли, да съжаляваш ли властта, която се страхува , че една комедия ще повлияе на българската жена да не упражни избирателното си право, което законът й гарантира. Абсурд. Но полицията това и търси, явява се и предупреждава настоятелството и то отменя представлението до „второ нареждане”,което не последва след запрещението. …… „
……………………………………………………………………………………………………………………
Поглед към бъдещето
Из спомените на Мойсей Праматаров
„ …..Днес читалище „Отец Паисий” във Велинград е крупен фактор в живота на града, могъщ лост в неговия всестранен напредък, с разкошен собствен дом, с театрален салон-модерно обзаведен, два други салона, библиотечна стая , читалня, казина, кино-кабина и други 7 по-малки стаи, служещи за канцеларии и други нужди.
Читалището е светлата крепост на духовния живот на града
Гледайки красивата снага на читалищния дом в нашето сърце затрептява топлото чувство на крилата радост, на законна гордост и ни се ще да извикаме на всеки външен посетител : Вижте нашия мил читалищен дом! Вижте нашето светилище !
И ние сме готови да си помислим, че читалищния дом е бил и пребил, както е сега. Не се питаме кога и как е изникнал, с какви усилия и колко грижи са положени от нашите предци, за да се стигне до днешното положение……..”
